I GIVE THANKS

Posted in Uncategorized on декември 24, 2010 by elvenarmy

maybe sometimes i don’t show this, but i really give thanks 🙂 I’ll try to pay of this

Music {Пуснете си песента [Groundation] (под текста е), докато четете}

Posted in Изкуство, Контрол, Космос, Манипулация, Размишления, Свят, Философия, Uncategorized on октомври 27, 2010 by elvenarmy

Преди време един много твърдоглав човек, който не знаеше изкуство, не знаеше чувства, никога не бе плакал и никога музика не бе оценил.  Винаги говореше с лошо за хората на изкуството, с презрение… Каза, че не е труд, че изкуството е безсмислено.
Не мина се време, обедня. Още малко време и оглуша. Кой да каже защо и как оглуша не се намери.
Не се интересуваше, естествено, че музика няма да чуе, интересуваше се, че няма работа да върши, че не може кола да кара, защото не бе свикнал още… Жена му, и тя звер. Заряза го щом оглуша. Той глух си стоя месеци, сам в стаята, пари от родителите взимаше. А не беше ли вече само глуха тежест?
И той се замисли за това… Почна да измисля как да се убие – Да се застреля – не, ще вдигне много шум… Да се отрови не, беше му подло и го беше тайно страх…
Накрая реши да полети от сграда, висока, та до долу на някоя кола.
Събра кураж, напи се, качи се на покрива и погледа звездите. Та за какво му беше да ги гледа? След малко щеше да отиде там.
„Музика!“ – чу в главата си глас и си каза: „Е, то смъртта ми и музиката ръка за ръка вървят…“
„Музика! Музика!“ Отново чу, но не разбра, че музиката просто му липсва.
Покрива на високият блок бе огромен, мокър от дъжда, който валеше, долу широките и дълги улици пълни с коли поне не се чуваха. Вятъра миришеше на зима, щото зимата идеше, но не се чуваше…
И така, твърдоглавият човек, който тъга не усети, само злоба и отчаяние, гняв към света, се доближи до ръба на покрива, затвори очи и пое въздух. Нищо. Не усети тъга, че си заминава. Надвеси се бавно да  скача, в последния момент сякаш за секунда му гръмна нещо в ухото, изтече вода от него, звукът се смеси със свирката на една кола, която сподавено се чу от долу. Внезапно чу и музика… Тъжна. Хареса му. Една сълза потече по бузата му, другата не закъсня. Сълза от мъка, че досега не бе разбрал музиката. Реши да се дръпне назад, да не скача, че се върна слуха му. Но вятъра ли бе тъй силен, Бог ли му се бе ядосал, никой не знае, но една ръка сякаш го тласна обратно към ръба на високата сграда, той полетя надолу с разперени ръце и крака, но вместо крясък на ужас се чу песен. Много кратка и фалшива, от устата на човек, който не бе пял от детството си. Изпя:
„Музиката е моето спасение… Днес ме спаси от грешния ми живот…“
И падна.

?!

Posted in Uncategorized on април 12, 2010 by elvenarmy

Щом във всяко зло има малко добро, дали не е глупост да убиеш злия човек, като по този начин слагаш край на дори малкото добро в него, докато злото завинаги остава в паметта на останалите? А извиси ли се във вечността, то триумфира…

СРЕДНА КЛАСА??? Щом това искаш.

Posted in Uncategorized on януари 29, 2010 by elvenarmy

Е, повечето хора в България се целят към средната класа.  Опитът им, разбира се е такъв, че те са свикнали да мислят, че щом сме българи,  шанс като другите нямаме. Ами, докато не пожелаем това да бъдем преуспели, шансове нямаме, ние сме нещо като оптика с крив мерник, който показва по-високо, отколкото стреля куршума и когато се целим към средната класа, попадаме единствено на по-долната, ако може да се нарече „бедната“ класа. Ако обаче насочим мерниците си на много по-високо ще ударим не само средната класа, но може би и високата.
Дали властта е нещо временно е глупав въпрос, разбира се, временна е, това не значи че опитите в това да успеем са излишни, защото когато много пъти се натрупа власт в нас, накрая тя се запечатва и остава там.
При положение, че се смятаме за боклуци и мислим, че само в чужбина можем да забогатеем, няма как да успеем нито тук, нито в САЩ, нито където и да е. Всъщност това да забогатееш в България е много по-лесно в момента, защото тук хората отчаяно се нуждаят от продукти, които да са оригинални и изгодни, но за жалост никой все още не го осъзнава и всички заминават, я в Испания – я в Гърция, за да работят за някого, вместо да се опитат да създадат нещо свое, на което сами да бъдат ръководители.
Със заминаването си в чужбина, човек може единствено да достигне средната класа и това да живее наравно с повечето хора, което, замислете се… Достатъчно ли би било за вас? Не бихте ли желали нещо по-голямо, нещо, с което да отбележите съществуването си?
Явно не.
Пази самообладание, помисли, реши и действай.

11 – 1

Posted in Изкуство, Контрол, Манипулация, Размишления, Свят, Философия, Uncategorized on януари 19, 2010 by elvenarmy


Ако умееш да манипулираш, умееш да контролираш. Фактически ако се научиш да манипулираш един човек, можеш да го сториш и с почти всички останали. Да контролираш света, или поне този свят около теб, но това не е ли достатъчно???
Манипулацията е контрол, манипулацията е изкуство.

WELCOME TO ELVENARMY’S BLOG!

Posted in Uncategorized on януари 10, 2010 by elvenarmy

They just can’t stop me, no…

Posted in Uncategorized on януари 9, 2010 by elvenarmy


Върви с устремена крачка напред въпреки всички видове душевни и психологически войни на замръзнали умове, промити от светската идея за „готино“…
Минавай между капките както никой не е правил, прескачай шибаните локви, спирай куршуми с ПИШКАТА си, за да спасиш най-милото си и еби майката на всеки, който досега те е предавал.
И дори да си спасиш най-милото не се считай за кой знае какъв човек. Пак го правиш от егоизъм. Защото когато някой за когото ти пука страда, ти страдаш също. Не му помагаш за да се оправи, а за да се почувстваш по-добре.